1. разлютвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
разлютвал е производна форма на разлютвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2. разлютвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
разлютвал е производна форма на разлютвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
3. разлютвал — мин. деят. св. прич. м. р.
разлютвал е производна форма на разлютвам (мин. деят. св. прич. м. р.).
4. разлютвал — мин. деят. несв. прич. м. р.
разлютвал е производна форма на разлютвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).