разлюлял съм

Речник на българския език

1. разлюлял съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разлюлял съм е производна форма на разлюлея (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. разлюлял съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разлюлял съм е производна форма на разлюлея (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).