разлюлееше

Речник на българския език

1. разлюлееше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

разлюлееше е производна форма на разлюлея (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. разлюлееше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

разлюлееше е производна форма на разлюлея (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).