разлюлеел

Речник на българския език

1. разлюлеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разлюлеел е производна форма на разлюлея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разлюлеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

разлюлеел е производна форма на разлюлея (мин. деят. несв. прич. м. р.).