разлюбил съм

Речник на българския език

1. разлюбил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разлюбил съм е производна форма на разлюбя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. разлюбил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разлюбил съм е производна форма на разлюбя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).