разлюбил е

Речник на българския език

1. разлюбил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разлюбил е е производна форма на разлюбя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разлюбил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разлюбил е е производна форма на разлюбя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).