разлюбило е

Речник на българския език

1. разлюбило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разлюбило е е производна форма на разлюбя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разлюбило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разлюбило е е производна форма на разлюбя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).