разлюби

Речник на българския език

1. разлюби — сег. вр., 3 л., ед. ч.

разлюби е производна форма на разлюбя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. разлюби — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

разлюби е производна форма на разлюбя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. разлюби — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

разлюби е производна форма на разлюбя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. разлюби — повелително наклонение, ед. ч.

разлюби е производна форма на разлюбя (повелително наклонение, ед. ч.).