разлюбело

Речник на българския език

1. разлюбело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разлюбело е производна форма на разлюбя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разлюбело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разлюбело е производна форма на разлюбя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).