разлюбела

Речник на българския език

1. разлюбела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разлюбела е производна форма на разлюбя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. разлюбела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

разлюбела е производна форма на разлюбя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).