разлъчил съм

Речник на българския език

1. разлъчил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разлъчил съм е производна форма на разлъча (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. разлъчил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разлъчил съм е производна форма на разлъча (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).