разлъчил си

Речник на българския език

1. разлъчил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разлъчил си е производна форма на разлъча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. разлъчил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разлъчил си е производна форма на разлъча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).