разлъчило съм

Речник на българския език

1. разлъчило съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

разлъчило съм е производна форма на разлъча (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. разлъчило съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

разлъчило съм е производна форма на разлъча (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).