разлъчило си

Речник на българския език

1. разлъчило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разлъчило си е производна форма на разлъча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. разлъчило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разлъчило си е производна форма на разлъча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).