разлъчило е

Речник на българския език

1. разлъчило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разлъчило е е производна форма на разлъча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разлъчило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разлъчило е е производна форма на разлъча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).