разлъчил
1.
разлъчил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
разлъчил
е производна форма
на разлъча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
разлъчил —
мин. деят. св. прич. м. р.
разлъчил
е производна форма
на разлъча (мин. деят. св. прич. м. р.).