разлъчи

Речник на българския език

1. разлъчи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

разлъчи е производна форма на разлъча (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. разлъчи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

разлъчи е производна форма на разлъча (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. разлъчи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

разлъчи е производна форма на разлъча (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. разлъчи — повелително наклонение, ед. ч.

разлъчи е производна форма на разлъча (повелително наклонение, ед. ч.).