разлъчели

Речник на българския език

1. разлъчели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

разлъчели е производна форма на разлъча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разлъчели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

разлъчели е производна форма на разлъча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).