разлъчела

Речник на българския език

1. разлъчела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разлъчела е производна форма на разлъча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. разлъчела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

разлъчела е производна форма на разлъча (мин. деят. несв. прич. ж. р.).