разлъчел

Речник на българския език

1. разлъчел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разлъчел е производна форма на разлъча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разлъчел — мин. деят. несв. прич. м. р.

разлъчел е производна форма на разлъча (мин. деят. несв. прич. м. р.).