разлудило е

Речник на българския език

1. разлудило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разлудило е е производна форма на разлудя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разлудило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разлудило е е производна форма на разлудя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).