разлудила

Речник на българския език

1. разлудила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разлудила е производна форма на разлудя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. разлудила — мин. деят. св. прич. ж. р.

разлудила е производна форма на разлудя (мин. деят. св. прич. ж. р.).