разлудил
1.
разлудил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
разлудил
е производна форма
на разлудя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
разлудил —
мин. деят. св. прич. м. р.
разлудил
е производна форма
на разлудя (мин. деят. св. прич. м. р.).