разломяло

Речник на българския език

1. разломяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разломяло е производна форма на разломя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разломяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разломяло е производна форма на разломя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).