разлистел

Речник на българския език

1. разлистел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разлистел е производна форма на разлистя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разлистел — мин. деят. несв. прич. м. р.

разлистел е производна форма на разлистя (мин. деят. несв. прич. м. р.).