разлигавял си

Речник на българския език

1. разлигавял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разлигавял си е производна форма на разлигавям (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. разлигавял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разлигавял си е производна форма на разлигавям (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. разлигавял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разлигавял си е производна форма на разлигавям (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).