разлигавяло

Речник на българския език

1. разлигавяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разлигавяло е производна форма на разлигавям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разлигавяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разлигавяло е производна форма на разлигавям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разлигавяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

разлигавяло е производна форма на разлигавям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разлигавяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разлигавяло е производна форма на разлигавям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).