разлигавило

Речник на българския език

1. разлигавило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разлигавило е производна форма на разлигавя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разлигавило — мин. деят. св. прич. ср. р.

разлигавило е производна форма на разлигавя (мин. деят. св. прич. ср. р.).