разлигавело

Речник на българския език

1. разлигавело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разлигавело е производна форма на разлигавя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разлигавело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разлигавело е производна форма на разлигавя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).