разлигавел

Речник на българския език

1. разлигавел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разлигавел е производна форма на разлигавя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разлигавел — мин. деят. несв. прич. м. р.

разлигавел е производна форма на разлигавя (мин. деят. несв. прич. м. р.).