разлепил
1.
разлепил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
разлепил
е производна форма
на разлепя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
разлепил —
мин. деят. св. прич. м. р.
разлепил
е производна форма
на разлепя (мин. деят. св. прич. м. р.).