разлели

Речник на българския език

1. разлели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

разлели е производна форма на разлея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разлели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

разлели е производна форма на разлея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

3. разлели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

разлели е производна форма на разлея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

4. разлели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

разлели е производна форма на разлея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).