разлеели

Речник на българския език

1. разлеели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

разлеели е производна форма на разлея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разлеели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

разлеели е производна форма на разлея (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).

3. разлеели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

разлеели е производна форма на разлея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

4. разлеели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

разлеели е производна форма на разлея (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).