разлаел

Речник на българския език

1. разлаел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разлаел е производна форма на разлая (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разлаел — мин. деят. несв. прич. м. р.

разлаел е производна форма на разлая (мин. деят. несв. прич. м. р.).