разкъсвал си

Речник на българския език

1. разкъсвал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разкъсвал си е производна форма на разкъсвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. разкъсвал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разкъсвал си е производна форма на разкъсвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. разкъсвал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разкъсвал си е производна форма на разкъсвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).