разкъсвало

Речник на българския език

1. разкъсвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разкъсвало е производна форма на разкъсвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разкъсвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разкъсвало е производна форма на разкъсвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разкъсвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

разкъсвало е производна форма на разкъсвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разкъсвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разкъсвало е производна форма на разкъсвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).