разкъсвали

Речник на българския език

1. разкъсвали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

разкъсвали е производна форма на разкъсвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разкъсвали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

разкъсвали е производна форма на разкъсвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. разкъсвали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

разкъсвали е производна форма на разкъсвам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. разкъсвали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

разкъсвали е производна форма на разкъсвам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).