разкъсахте

Речник на българския език

1. разкъсахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

разкъсахте е производна форма на разкъсам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. разкъсахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

разкъсахте е производна форма на разкъсам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).