разкъсаха

Речник на българския език

1. разкъсаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

разкъсаха е производна форма на разкъсам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разкъсаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

разкъсаха е производна форма на разкъсам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).