разкъсах

Речник на българския език

1. разкъсах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

разкъсах е производна форма на разкъсам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. разкъсах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

разкъсах е производна форма на разкъсам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).