разкъсало

Речник на българския език

1. разкъсало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разкъсало е производна форма на разкъсам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разкъсало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разкъсало е производна форма на разкъсам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разкъсало — мин. деят. св. прич. ср. р.

разкъсало е производна форма на разкъсам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разкъсало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разкъсало е производна форма на разкъсам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).