разкъсали

Речник на българския език

1. разкъсали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

разкъсали е производна форма на разкъсам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разкъсали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

разкъсали е производна форма на разкъсам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. разкъсали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

разкъсали е производна форма на разкъсам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. разкъсали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

разкъсали е производна форма на разкъсам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).