разкъсала

Речник на българския език

1. разкъсала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разкъсала е производна форма на разкъсам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. разкъсала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разкъсала е производна форма на разкъсам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. разкъсала — мин. деят. св. прич. ж. р.

разкъсала е производна форма на разкъсам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. разкъсала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

разкъсала е производна форма на разкъсам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).