разкъсал

Речник на българския език

1. разкъсал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разкъсал е производна форма на разкъсам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разкъсал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разкъсал е производна форма на разкъсам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разкъсал — мин. деят. св. прич. м. р.

разкъсал е производна форма на разкъсам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разкъсал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разкъсал е производна форма на разкъсам (мин. деят. несв. прич. м. р.).