разкъса

Речник на българския език

1. разкъса — сег. вр., 3 л., ед. ч.

разкъса е производна форма на разкъсам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. разкъса — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

разкъса е производна форма на разкъсам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. разкъса — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

разкъса е производна форма на разкъсам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).