разкъртело

Речник на българския език

1. разкъртело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разкъртело е производна форма на разкъртя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разкъртело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разкъртело е производна форма на разкъртя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).