разкъртели

Речник на българския език

1. разкъртели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

разкъртели е производна форма на разкъртя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разкъртели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

разкъртели е производна форма на разкъртя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).