разкъртела

Речник на българския език

1. разкъртела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разкъртела е производна форма на разкъртя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. разкъртела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

разкъртела е производна форма на разкъртя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).