разкървило

Речник на българския език

1. разкървило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разкървило е производна форма на разкървя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разкървило — мин. деят. св. прич. ср. р.

разкървило е производна форма на разкървя (мин. деят. св. прич. ср. р.).