разкъдрил

Речник на българския език

1. разкъдрил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разкъдрил е производна форма на разкъдря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разкъдрил — мин. деят. св. прич. м. р.

разкъдрил е производна форма на разкъдря (мин. деят. св. прич. м. р.).